30 любими цитата от незабравимия Мечо Пух и приятели

30 любими цитата от незабравимия Мечо Пух и приятели

 „Ако ти живееш сто години, аз искам да живея сто години без един ден, така че никога да не живея без теб“

 „Понякога поставяш стени около себе си, не за да отблъснеш хората, а за да видиш на кого му пука достатъчно, за да ги разбие!“

 „Понякога седя и си мисля…, а понякога просто си седя.“

 „Колкото повече, толкова повече!“

 „- Пух? – каза Прасчо.

– Да! – отговори Пух.

– Нищо… – каза Прасчо, хващайки го за лапичката. – Просто исках да съм сигурен, че те има, Пух…“

 „Има само едно нещо, което е по-хубаво от гърненце с мед… и това са две гърненца с мед.“

 „- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

– Така имат възможност да станат по-добри!“

 „Не подценявай ценността на Нищо-правенето – на това просто да си вървиш, да слушаш всички онези неща, които не можеш да чуеш, и да не се тревожиш.“

 „Понякога… – каза Пух – най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти! Малко Внимание, малко Мисъл за другите — и всичко би изглеждало иначе!“

 „Нещата, които ме правят различен са нещата, които ме правят такъв, какъвто съм“

 „Той седна и се замисли по най-замисления начин, който можа да измисли.“

 „Какво се подарява на някой, който иска всичко, а няма нищо? „

 „ Всяко нещо струва друго нещо.“

 „Най-малките неща, заемат най-голямо място в сърцето ти!“

 „ Прасчо пита Мечо Пух:

– Пух, какво е любовта?

– Това, което означава всичко за теб – отговори Пух.

– А до края ли продължава? – попита Прасчо.

– Не – отвърна Пух, – продължава дори ПО-ДЪЛГО, защото тя е безкрайна!

– И значи тя е по-велика от всичко? – попита пак замислен Прасчо.

– Не Прасчо, пак не разбра – ТИ СИ ПО-ВЕЛИК ЩОМ ОБИЧАШ, тя те прави такъв!“

 „Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.“

 „- Ще бъдем ли приятели завинаги? – попита Прасчо.

– Дори и за по-дълго! – отговори Мечо Пух.“

 „Името ми да не е Пух, ако не съм прав. А то е, значи съм прав.“

 „Може да ме забележат, а може и да не ме забележат – с пчелите никога не се знае.“

 „По-забавно е да говориш с хора, които не използват дълги трудни думи, а по-скоро кратки и лесни, като например Какво ще кажеш да хапнем?…“

 „- Защо ли нещата трябва да се променят? – прошепна Прасчо.

Пух помисли, помисли и каза:

– Така имат възможност да станат по-добри!“

 „- Как се пише любов? – попита Прасчо.

– Тя не се пише, тя се чувства… – отвърна Пух.“

 „Ако някога дойде ден, в който не сме заедно, трябва да знаеш някои неща… Ти си по-смел, отколкото вярваш, по-силен, отколкото изглеждаш и по-умен, отколкото си мислиш. Но най-важното нещо е, че независимо дали сме разделени, аз винаги ще бъда там за теб и винаги ще те обичам!“

 „-Пух, знаеш ли каква е разликата между „харесвам“ и „обичам“?

– Не Прасчо, кажи ми.

– Разликата е там, че ако харесваш едно цвете ще го откъснеш, но ако го обичаш ще го поливаш всеки ден!“

 „Когато не знаеш къде отиваш винаги отиваш другаде.“

 „Реките знаят, че няма за къде да се бърза. Някой ден ще пристигнем.“

 „Няма нищо по-хубаво от това деня ти да започне с щастлив край.“

 „Прасчо:

– Знаеш ли, Пух. Мислех си…

– Това е добър навик, Прасчо! – прекъсва го Мечо Пух.

 „- Кой ден сме? – Попита Пух..

– Сега е ДНЕС!! Отговори Прасчо!

– Любимият ми ден!!! – Каза Пух…“

 „Когато някой казва, че няма никой, значи има някой…“